Ги дьо Мопасан е един от най-великите френски писатели, чиито

 Ги дьо Мопасан е един от най-великите френски писатели, чиито творби се употребяват с неизменима международна популярност. Неговият слоган е лек и елегантен, въпреки че животът му е бил изпълнен с тежки тествания. Ранният бракоразвод на родителите му, битката с неизцерим кусур, всенародната популярност, калейдоскоп от любовни истории и... гибел в студено легло на психиатрична болница.

 Историята на живота на Ги дьо Мопасан наподобява на безконечен дуел, в който успеха наподобява непостижима. Първите тревожни събития се случили още в детството: когато момчето било на 11 години, неговите родители се развели. Останал при майка си, той доста тежко претърпял разпада на фамилията и дал заричане на самия себе си, че в никакъв случай няма да се ожени. И макар че в живота на литератора имало доста дами, той по този начин и не основал лично семейство.

 В годините от зрелия си живот Мопасан страдал от сифилис. В един миг имало вяра за цялостното му излекуване, само че ориста се разпоредила по различен метод: последователно заболяването почнала да прогресира, разсъдъкът на писателя се замъглил и тежко психическо разстройство станало причина за неговата гибел в прекомерно ранна възраст. Великият французин напуснал този свят на 42 години; просветен и образован човек се трансформирал в безволево творение, лишено от усеща и мемоари. За времето на своя къс живот Мопасан съумял да напише огромен брой художествени творби, оставяйки след себе си богато литературно завещание. Негов преподавател бил Густав Флобер, който предиздвикал начинаещия публицист да дава всичко от себе си за литературата, да практикува, с цел да оформи и почисти стила си, да създаде собствен самостоятелен метод. И резултатът не просрочен: още първите изявления били признати от читателите с екстаз. И точно Флобер въвел Мопасанв кръга на литераторите, запознавайки го с Емил Зола, Иван Тургенев и редица други писатели.

 През младостта си Мопасан бил участник във военни дейности и по тази причина в своите творби той постоянно се връща към описването на Френско-пруската война. Дебютната му повест „ Лоената топка ”, разказваща историята на жена с леко държание, чиито нравствени правила и национализъм се оказват надалеч по-силни, в сравнение с тези на буржоазията, донесла и първия огромен триумф на писателя. Начинаещият публицист спечелил вниманието на литературните кръгове с тънката подигравка, скрита в повестта, както и с огромното майсторство на сбитата и в същото време наситената, ярка характерност.

 Любопитно е, че Мопасан се включил към писмото на дейците на културата, в което се желало от управляващите на Париж да забранят строителството на Айфеловата кула. Разказвало се като виц, че Мопасан се криел от „ безобразния скелет ” в ресторанта на територията на самата кула, тъй като това било единственото място в Париж, откъдето тя не се виждала. Литературната активност осигурявала добър приход на Мопасан и той можел да се разреши да харчи пари, без да се замисля, да устоя майка си и татко си, да си намира любовници, които след това се превръщали в първообраз на неговите литературни героини.

 През 1889 година безгрижният живот на писателя бил пресечен от страшна вест – по-малкият му брат умрял от тежко психическо заболяване. Скоро и здравето на самия публицист било мощно разтърсено. Последните години от живота си Мопасан прекарал в психиатрични клиники. Губейки постепенно разсъдъка си, Мопасан направил опит за самоубийство на 2 януари 1892 година След тази преживелица той бил признат в известния частен подслон за луди на лекар Бланш в Париж, където гибелта го застигнала на 6 юли 1893 година

 „ Плодородието и веселието, скрити в него, се съпротивляваха на заболяването. В началото той страдаше от главоболие и припадъци на ипохондрия. След това пред него се изправи призракът на слепотата. Зрението му отслабна. Разви се фикс идея на недоверчивост, недоверие към хората, податливост да се съди с всеки за всичко. Той се бореше гневно, кръстосваше с яхта по Средиземно море, бягаше в Тунис, в Мароко, в Централна Африка – и непрекъснато пишеше. Постигнал славата, той си преряза гърлото на четиридесетгодишна възраст, изгуби доста кръв, само че остана жив. Затвориха го в лудница. Там той пълзеше на колене... Последната бележка в неговия скръбен лист гласеше: „ Господин Мопасан се трансформира в животно ”. Той умря на 42 години. Майка му беше жива. ”

Исак Бабел, роман „ Ги дьо Мопасан ”.

Ето най-известните му цитати:

Ние знаем, че любовтта е мощна, както смърта; по тази причина е трошлива като стъкло.

Когато идва любовта, душата е изпълнена с неземно самодоволство. А знаеш ли, за какво? Знаeш, ли съответно от къде е това чувство за огрномно благополучие? Точно от това, че ние си фантазираме, че е пристигнал края на нашата самотност.

Думите за обич са постоянно идентични – всичко зависи от това, от кои уста излизат.

Живот! Не толкоз добър, само че и не толкоз неприятен, както мнозина споделят.

Война – безчовечие, когато нападаш кротичък комшия, само че и заветен дълг, когато защитаваш родината.

Който не почита себе си, той е трагичен, само че пък за това, който е доста удовлетворен от себе си е простак.

Не викай… Силните приказват безшумно..

Няма благополучие, което да се съпостави с първото здрависване, когато едната ръка пита: „ Обичаш ли ме? ”, а другата дава отговор: „ Да,обичам те! ”…..

Нормалната целувка в никакъв случай не е толкоз добра, колкото откраднатата.

Мъжът, преодолял продължителната женска опозиция, цени не добродетелите на дамата, а личната си непримиримост.

По-добре да предстоящ трагичен в любовта, в сравнение с трагичен в брака, само че някои хора съумяват да реализират и двете.

Чувствам, че истината е единствено в любовта.

Превод от съветски език: Александър Василев

Инфо: www.sci-hit.com